Кирил Кадийски за ФрогНюз: В десетия кръг на ада
Скъпи другари и сътрудници!
Нека първите ми думи да бъдат израз на моята благодарност и признателност за вашето внимание към дълголетния ни труд – моя и на издателство „ Колибри ”. И към моите старания да покажа, че българската литература, и поезията в частност, са били държани дълго в изолираност, а може би и още са препятствани, само че са част от едни по-глобални процеси и това не може да бъде подценявано.
Миналата година по френското радио " Куртоази " ми зададоха въпроса: Има ли вътрешна битка сред пъкъла и парадайса?
Отговорих: „ Адът не е единствено в безсмъртната поема на Данте, той е край нас (поне до момента в който сме живи), а може би даже и в нас, вечно. Години наред съм слушал: „ Е, какво, приказва се за Апокалипсиса, пък той все не идва “. Защо би трябвало да идва? Той е тук. Ние живеем в Апокалипсиса...
Великият Данте си е давал сметка, че рано или късно човечеството ще бъде застигнато от Апокалипсиса и е добре да ни подсети какво ни чака, в случай че продължаваме да сме това, което за жал сме и даже в доста по-голяма степен, в сравнение с той е следил в живота си към него и си е представял, че може да бъде след него.
Данте е бил освен конник, освен участник в политическия живот, само че е владеел и меча на словото и е нанасял съкрушителни удари против това, против което всички сме длъжни да въставаме, без значение в коя ера живеем.
Ролята на поета, и на създателя като цяло, е да се съпротивлява, да води война с тия, които желаят да ни създадат свои плебеи. Все едно дали в същинския смисъл на думата, или в метафоричен. Бодлер го видяхме на барикадата. Унгарецът Петьофи и нашият Ботев умряха на нея. И единствено те ли! Някой ще каже: не може постоянно да има барикади. За създателя – може. Творчеството е неговата укрепление ”.
Радвам се, че – както сподели един български критик – Данте най-накрая проговори на български. Радвам се, че и италианците чуха своя съотечественик да приказва на езика на един народ, който даде на огромна част от славянството писмеността, която през днешния ден е поругана. Светът, несъмнено, няма да се откаже от знаците Х и Y, единствено тъй като някои са омърсили стоящия зад тях Z.
Да се надяваме, че по този начин както с този изстрадал знак свършва латинската писменост, само че не свършва великия латински дух, измежду чиито най-достойни наследници са италианците и французите, – а и единствено те ли! – по този начин един ден ще свършат всички войни, само че няма да изчезнат поуките от тях.
Да се надяваме, че човечеството някой ден ще излезе от десетия кръг на пъкъла, който единствено си е сътворило, и най-после ще може да въздъхне: E quindi uscimmo a riveder le stelle.
Дълг на поетите е като Вергилий и Данте да прокарват пътя натам. Към светлината!
Честити празници!
Кирил Кадийски
. E quindi uscimmo a riveder le stelle /И тогава излязохме, с цел да забележим още веднъж звездите/
Нека първите ми думи да бъдат израз на моята благодарност и признателност за вашето внимание към дълголетния ни труд – моя и на издателство „ Колибри ”. И към моите старания да покажа, че българската литература, и поезията в частност, са били държани дълго в изолираност, а може би и още са препятствани, само че са част от едни по-глобални процеси и това не може да бъде подценявано.
Миналата година по френското радио " Куртоази " ми зададоха въпроса: Има ли вътрешна битка сред пъкъла и парадайса?
Отговорих: „ Адът не е единствено в безсмъртната поема на Данте, той е край нас (поне до момента в който сме живи), а може би даже и в нас, вечно. Години наред съм слушал: „ Е, какво, приказва се за Апокалипсиса, пък той все не идва “. Защо би трябвало да идва? Той е тук. Ние живеем в Апокалипсиса...
Великият Данте си е давал сметка, че рано или късно човечеството ще бъде застигнато от Апокалипсиса и е добре да ни подсети какво ни чака, в случай че продължаваме да сме това, което за жал сме и даже в доста по-голяма степен, в сравнение с той е следил в живота си към него и си е представял, че може да бъде след него.
Данте е бил освен конник, освен участник в политическия живот, само че е владеел и меча на словото и е нанасял съкрушителни удари против това, против което всички сме длъжни да въставаме, без значение в коя ера живеем.
Ролята на поета, и на създателя като цяло, е да се съпротивлява, да води война с тия, които желаят да ни създадат свои плебеи. Все едно дали в същинския смисъл на думата, или в метафоричен. Бодлер го видяхме на барикадата. Унгарецът Петьофи и нашият Ботев умряха на нея. И единствено те ли! Някой ще каже: не може постоянно да има барикади. За създателя – може. Творчеството е неговата укрепление ”.
Радвам се, че – както сподели един български критик – Данте най-накрая проговори на български. Радвам се, че и италианците чуха своя съотечественик да приказва на езика на един народ, който даде на огромна част от славянството писмеността, която през днешния ден е поругана. Светът, несъмнено, няма да се откаже от знаците Х и Y, единствено тъй като някои са омърсили стоящия зад тях Z.
Да се надяваме, че по този начин както с този изстрадал знак свършва латинската писменост, само че не свършва великия латински дух, измежду чиито най-достойни наследници са италианците и французите, – а и единствено те ли! – по този начин един ден ще свършат всички войни, само че няма да изчезнат поуките от тях.
Да се надяваме, че човечеството някой ден ще излезе от десетия кръг на пъкъла, който единствено си е сътворило, и най-после ще може да въздъхне: E quindi uscimmo a riveder le stelle.
Дълг на поетите е като Вергилий и Данте да прокарват пътя натам. Към светлината!
Честити празници!
Кирил Кадийски
. E quindi uscimmo a riveder le stelle /И тогава излязохме, с цел да забележим още веднъж звездите/
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ